Дядо Петър е на 90 години, но трогна всички с патриотизма си
Петър Стаменов е 90-годишен, живял е в Царска България, след това в комунистическа, а в този момент в демокрацията той е неповторим с осъществяванията си в Youtube .
Бодрият пенсионер от монтанското село Вирове е напипал пулса и на новото време благодарение на своята внучка и нейния брачен партньор ( " той е приключил туризъм и му се удава " ) стартира да качва свои рецитации на патриотични стихове.
Специално за днешния празник - 110 година от оповестяването на независимостта на България, Петър Стаменовизпълни за феновете на " Офанзива с Любо Огнянов " безупречно и със пристрастеност " Татковина " на П. Р. Славейков, само че признава, че най-силно го сграбчва поезията на Христо Ботев, издават го очите му, когато подхваща: "... Но стига ми тази премия да каже нявга народа - умря бедняк за истина, за истина и за независимост! "
" Пътят ми потегля от труда - първо съм пастир, по-късно съм стъклар, по-късно съм дърводелец. Отивам в София на 15 години ", спомня си той, написа Блиц.
Заради бомбардировките на англо-американската авиация не съумява да стартира вечерна гимназия. Но среща човек, който му демонстрира какъв брой друго звучат стиховете, когато минават през сърцето, а не се зубрят по обвързване в учебно заведение. И оттова потегля всичко - от предишното хилядолетие чак до през днешния ден от международната трибуна Youtube.
" Където работех в стъкларския магазин и фабрика " Възход " индивидът ми даде една брошура на Ботев и правихме всяка вечер реално рецитал в магазина - и служащите магазинери, те бяха трима, те ръкопляскат ", продължава описа си Петър Стаменов.
Връща се във Вирове и тогава идва 9 септември. " За бедните хора, за селяните, за служащите 9 септември е популярен ден. Днеска желаят да кажат, че е прелом, само че това беше избавителен ден за България. Такова време беше, и всяко нещо би трябвало с времето да се мери ", споделя Петър Стоименов с мъдростта на годините си.
Участвал е в бригадирското придвижване, на Перник - Волуяк, усетил е огромния възторг на младежта.
В казармата " един дядо майор, огромен занаятчия, огромен експерт, обучаваше бойците и ние станахме почти като него ", споделя дядо Петър. " Работил съм доста години на радиостанция, службата си желае професионализъм, морзът би трябвало да ти е явен - както песента е хубава, по този начин и знакът, който подаваш: би трябвало да е равен, да е прекрасен, да се възприема, да се прави известие ".
За разузнаването за всеки случай подпитва: " А това би трябвало ли да се каже? Работехме от казармата, там си имаше съответни посоки за дадените страни - съседите Гърция, Турция, след това и Югославия са прослушвани и аз съм взел участие, несъмнено ", не крие Петър Стаменов.
Стига до старши сержант в казармата, а по-късно потегля от младши лейтенант до подполковник в Държавна сигурност "
" Хей, да не плашим хората! ", възкликва отново подполковник Стаменов с усмивка.
" В Държавна сигурност ние мислехме,че сме прислужници на българския народ, пазители, помагачи. Ако видиш като офицер си длъжен, действен служащ си - на всички места неправдата би трябвало да я махаш ", уверен е той и до през днешния ден.
След това отива да работи в Унгария през 1976 година, остава там 3 година, следва задача в Гана - отново с радиостанцията професионално, и с човечност към локалните деца. Освобождава го посланикът - " Някои от тези хора поизкривиха правата линия, която сме учили и възпитавани. Фактически - нагаждач, интересчия за облагодетелстване ", отсича дядо Петър. Обичат го обаче децата, на които той не пропуща да раздава шоколадчета и други вкусотии.
След завръщането си от Гана напуща Държавна сигурност. Запитан какво липсва на българския национализъм, на младите през днешния ден, дядо Петър не сочи укорително с пръст: " Може би не може да се каже, че доста липсва, само че разединението у нас - многото партии, многото неистини, които си измислят съответните партии една против друга или дружно, с цел да заграбят властта, това също оказва въздействие върху възпитанието на децата ", счита той.
Но той допира душите на доста голяма публика чрез Youtube.
" От опита, който към този момент година имам - започнах постепенно първите стихотворения, и след това 13 200 деца са ме слушали и тяхното изявление е: " Дядо, отлично! " Радват се, какви ли не хубави думи ми пишат и това мен ме мощно топли и импулсира да продължа да декламирам ".
Знае към 200 стихотворения - " не съм ги броил, може да са повече ". И подхваща завчас " Аз съм българче " на дядо Вазов, и незабавно минава към " Вяра " на Вапцаров - "...живота с грубите лапи челични, аз отново ще обичам, аз отново ще обичам... "
Бодрият пенсионер от монтанското село Вирове е напипал пулса и на новото време благодарение на своята внучка и нейния брачен партньор ( " той е приключил туризъм и му се удава " ) стартира да качва свои рецитации на патриотични стихове.
Специално за днешния празник - 110 година от оповестяването на независимостта на България, Петър Стаменовизпълни за феновете на " Офанзива с Любо Огнянов " безупречно и със пристрастеност " Татковина " на П. Р. Славейков, само че признава, че най-силно го сграбчва поезията на Христо Ботев, издават го очите му, когато подхваща: "... Но стига ми тази премия да каже нявга народа - умря бедняк за истина, за истина и за независимост! "
" Пътят ми потегля от труда - първо съм пастир, по-късно съм стъклар, по-късно съм дърводелец. Отивам в София на 15 години ", спомня си той, написа Блиц.
Заради бомбардировките на англо-американската авиация не съумява да стартира вечерна гимназия. Но среща човек, който му демонстрира какъв брой друго звучат стиховете, когато минават през сърцето, а не се зубрят по обвързване в учебно заведение. И оттова потегля всичко - от предишното хилядолетие чак до през днешния ден от международната трибуна Youtube.
" Където работех в стъкларския магазин и фабрика " Възход " индивидът ми даде една брошура на Ботев и правихме всяка вечер реално рецитал в магазина - и служащите магазинери, те бяха трима, те ръкопляскат ", продължава описа си Петър Стаменов.
Връща се във Вирове и тогава идва 9 септември. " За бедните хора, за селяните, за служащите 9 септември е популярен ден. Днеска желаят да кажат, че е прелом, само че това беше избавителен ден за България. Такова време беше, и всяко нещо би трябвало с времето да се мери ", споделя Петър Стоименов с мъдростта на годините си.
Участвал е в бригадирското придвижване, на Перник - Волуяк, усетил е огромния възторг на младежта.
В казармата " един дядо майор, огромен занаятчия, огромен експерт, обучаваше бойците и ние станахме почти като него ", споделя дядо Петър. " Работил съм доста години на радиостанция, службата си желае професионализъм, морзът би трябвало да ти е явен - както песента е хубава, по този начин и знакът, който подаваш: би трябвало да е равен, да е прекрасен, да се възприема, да се прави известие ".
За разузнаването за всеки случай подпитва: " А това би трябвало ли да се каже? Работехме от казармата, там си имаше съответни посоки за дадените страни - съседите Гърция, Турция, след това и Югославия са прослушвани и аз съм взел участие, несъмнено ", не крие Петър Стаменов.
Стига до старши сержант в казармата, а по-късно потегля от младши лейтенант до подполковник в Държавна сигурност "
" Хей, да не плашим хората! ", възкликва отново подполковник Стаменов с усмивка.
" В Държавна сигурност ние мислехме,че сме прислужници на българския народ, пазители, помагачи. Ако видиш като офицер си длъжен, действен служащ си - на всички места неправдата би трябвало да я махаш ", уверен е той и до през днешния ден.
След това отива да работи в Унгария през 1976 година, остава там 3 година, следва задача в Гана - отново с радиостанцията професионално, и с човечност към локалните деца. Освобождава го посланикът - " Някои от тези хора поизкривиха правата линия, която сме учили и възпитавани. Фактически - нагаждач, интересчия за облагодетелстване ", отсича дядо Петър. Обичат го обаче децата, на които той не пропуща да раздава шоколадчета и други вкусотии.
След завръщането си от Гана напуща Държавна сигурност. Запитан какво липсва на българския национализъм, на младите през днешния ден, дядо Петър не сочи укорително с пръст: " Може би не може да се каже, че доста липсва, само че разединението у нас - многото партии, многото неистини, които си измислят съответните партии една против друга или дружно, с цел да заграбят властта, това също оказва въздействие върху възпитанието на децата ", счита той.
Но той допира душите на доста голяма публика чрез Youtube.
" От опита, който към този момент година имам - започнах постепенно първите стихотворения, и след това 13 200 деца са ме слушали и тяхното изявление е: " Дядо, отлично! " Радват се, какви ли не хубави думи ми пишат и това мен ме мощно топли и импулсира да продължа да декламирам ".
Знае към 200 стихотворения - " не съм ги броил, може да са повече ". И подхваща завчас " Аз съм българче " на дядо Вазов, и незабавно минава към " Вяра " на Вапцаров - "...живота с грубите лапи челични, аз отново ще обичам, аз отново ще обичам... "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ